Автодисекция
Не съм от тия, дето коленичат
в името на утрешния ден.
Аз комплиментите не ги обичам,
не искам да ги правят и на мен.
Сълзите често бликат от очите,
а тялото сърцето ми тресе.
Не премълчавам даже и псувните.
Вярвам силно в двете си ръце.
Поезия обичам, но такава,
каквато от душата се роди.
Докосне ли ме, значи заслужава
с приятелите да се сподели.
Раним съм като птица в необята
и честичко над спомени летя.
Как искам да играя пак в театър
и да живея в своята страна.
От партии намразих цветовете.
Нагълтах се на дим и на лъжа.
Увяхвам, а не мисля, че съм цвете.
Безкрил съм, а се мъча да летя.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
