16.01.2023 г., 6:42

Автограф

583 0 0

 

Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.

 

Разпиши се върху мен.
Нося образа ти в сърцето си.
Превърни ме в свое платно.
Рисувай рани върху лицето ми.

 

Издраскай подписа си по мен.
Маркирай с белези цялото ми тяло.
Оставяй по една следа всеки ден.
По едно клеймо, за да не те забравя...

 

Но аз никога няма да те забравя!
Всеки белег, всяка болка, всяка рана...
Всеки път, когато погледна в огледалото,
Виждам всички твои подписи по мен.

 

Оставѝ ми един автограф за последно.
И после счупѝ писалката на две!
Господи, ти знаеш как да бележиш
Своя добитък в доброволния му плен.

 

Но сега стоя пред счупеното огледало.
И целувам капките кръв по ръцете си.
Един Бог се разписа върху лицето ми.
Но аз вече не съм негов фен...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...