16 ene 2023, 6:42

Автограф

  Poesía
585 0 0

 

Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.

 

Разпиши се върху мен.
Нося образа ти в сърцето си.
Превърни ме в свое платно.
Рисувай рани върху лицето ми.

 

Издраскай подписа си по мен.
Маркирай с белези цялото ми тяло.
Оставяй по една следа всеки ден.
По едно клеймо, за да не те забравя...

 

Но аз никога няма да те забравя!
Всеки белег, всяка болка, всяка рана...
Всеки път, когато погледна в огледалото,
Виждам всички твои подписи по мен.

 

Оставѝ ми един автограф за последно.
И после счупѝ писалката на две!
Господи, ти знаеш как да бележиш
Своя добитък в доброволния му плен.

 

Но сега стоя пред счупеното огледало.
И целувам капките кръв по ръцете си.
Един Бог се разписа върху лицето ми.
Но аз вече не съм негов фен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...