Jan 16, 2023, 6:42 AM

Автограф

  Poetry
582 0 0

 

Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.

 

Разпиши се върху мен.
Нося образа ти в сърцето си.
Превърни ме в свое платно.
Рисувай рани върху лицето ми.

 

Издраскай подписа си по мен.
Маркирай с белези цялото ми тяло.
Оставяй по една следа всеки ден.
По едно клеймо, за да не те забравя...

 

Но аз никога няма да те забравя!
Всеки белег, всяка болка, всяка рана...
Всеки път, когато погледна в огледалото,
Виждам всички твои подписи по мен.

 

Оставѝ ми един автограф за последно.
И после счупѝ писалката на две!
Господи, ти знаеш как да бележиш
Своя добитък в доброволния му плен.

 

Но сега стоя пред счупеното огледало.
И целувам капките кръв по ръцете си.
Един Бог се разписа върху лицето ми.
Но аз вече не съм негов фен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...