Автопортрет
Нямам мисли напоследък.
И музата ми спи под сенките
на нощните кошмари.
В главата на камари
въртят се бели, празни дни.
И драскам имена на хора,
а мойто някъде забравих.
За отчаяние , в затвора,
едва ли ще ме вкарат...
Не раждам вече светлини,
и ставам всяка сутрин в пет,
със своите невиждащи очи
съм някакси объркана наглед.
През прозорците отсреща
милиони чифтове гърди
надничат .
И дори да завали
( а май ми е горещо)
не мога пак да се обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Всички права запазени
