RIOT (Адриана)
62 122
26 июл. 2006 г., 23:08

Автопортрет 

  Поэзия
518 0 4

Нямам мисли напоследък.

И музата ми спи под сенките

на нощните кошмари.

В главата на камари

въртят се бели, празни дни.

И драскам имена на хора,

а мойто някъде забравих.

За отчаяние , в затвора,

едва ли ще ме вкарат...

Не раждам вече светлини,

и ставам всяка сутрин в пет,

със своите невиждащи очи

съм някакси объркана наглед.

През прозорците отсреща

милиони чифтове гърди

надничат .

И дори да завали

( а май ми е горещо)

не мога пак да се обичам.

© Адриана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Просто не се е получило
  • Богдане, явно подобни стиохове не ти пасват на личноста.Безразлично ми е, но благодаря за критиката ( изяснявам в скобите за теб, че мога да нося на критика).
  • Не ме кефи. Объркано е стилистично и пунктуацията ти куца. Какви са тези гърди, които надничат през прозорците? И в скоби ти е горещо - това изяснение за кой е? Краят не се връзва със опита ти да напишеш стих.
  • Хубаво е!!!
Предложения
: ??:??