Автопортрет
Нямам мисли напоследък.
И музата ми спи под сенките
на нощните кошмари.
В главата на камари
въртят се бели, празни дни.
И драскам имена на хора,
а мойто някъде забравих.
За отчаяние , в затвора,
едва ли ще ме вкарат...
Не раждам вече светлини,
и ставам всяка сутрин в пет,
със своите невиждащи очи
съм някакси объркана наглед.
През прозорците отсреща
милиони чифтове гърди
надничат .
И дори да завали
( а май ми е горещо)
не мога пак да се обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Все права защищены
