26 июл. 2006 г., 23:08

Автопортрет 

  Поэзия
2.0 / 2
638 0 4
Нямам мисли напоследък.
И музата ми спи под сенките
на нощните кошмари.
В главата на камари
въртят се бели, празни дни.
И драскам имена на хора,
а мойто някъде забравих.
За отчаяние , в затвора,
едва ли ще ме вкарат...
Не раждам вече светлини,
и ставам всяка сутрин в пет,
със своите невиждащи очи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »