12.06.2007 г., 12:12

Автопортрет

863 0 19
Каква ли съм? Ще мога ли да кажа?Един-единствен стих да сътворя,това, което е във мене, да покажа,в душата стъкълцата да слепя!

Каква ли съм? Ще мога ли за всичкода отговоря само с думи две?Отвътре съм товарен влак с проблеми,а външно съм почти като дете!

Силна съм във слабите моменти,щом трябва някак да се защитя.Със времето научих се да губя,но никога и без борба!

Силна съм, но също плачасгушена във ъгъла, сама.Не ме обижда мнението хорско,обижда ме човешката лъжа!

Никога обиди не отправям,дори да са го правили със мен!Но... псувам аз понякога, когатобезсилна съм да променя деня!

Силна съм, но много се страхувамот най-човешките, най-земните неща.От високо почвам да бълнувам,на ниското се чувствам у дома!

Слаба съм, когато ме обичат,когато ми показват любовта.Радвам се на цъфнало кокиче,радвам се на малките неща!

Като дете се радвам на дъгата,разлистена след пролетния дъжд.Обичам сутрин боса по росатас кучето да се разхождам в тръс!

Това съм аз! Добра или пък лоша,не ме оценяйте по външна красота!Това, което в стиховете пиша,е само част от моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, аз не те познавам, виждала съм те само веднъж , но останах ОЧАРОВАНА от теб!Пак ми "бликна" песен, с която искам да те поздравя-<a href="http://vbox7.com/play:3b9be41a" target="_blank"> такава си... >>> </a>
  • Страхотен стих,сътворен от една прекрасна ,чувстевена жена!!!
    Поздрави,Ани!!!
  • Красива е душата ти! Поздрави, Ани!
  • Благодаря на останалите за хубавите думи!
  • Да благодарим за дарбата, че имаме начин да изхвърляме всичко от себе си на белия лист...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....