Jun 12, 2007, 12:12 PM

Автопортрет

  Poetry
869 0 19
Каква ли съм? Ще мога ли да кажа?Един-единствен стих да сътворя,това, което е във мене, да покажа,в душата стъкълцата да слепя!

Каква ли съм? Ще мога ли за всичкода отговоря само с думи две?Отвътре съм товарен влак с проблеми,а външно съм почти като дете!

Силна съм във слабите моменти,щом трябва някак да се защитя.Със времето научих се да губя,но никога и без борба!

Силна съм, но също плачасгушена във ъгъла, сама.Не ме обижда мнението хорско,обижда ме човешката лъжа!

Никога обиди не отправям,дори да са го правили със мен!Но... псувам аз понякога, когатобезсилна съм да променя деня!

Силна съм, но много се страхувамот най-човешките, най-земните неща.От високо почвам да бълнувам,на ниското се чувствам у дома!

Слаба съм, когато ме обичат,когато ми показват любовта.Радвам се на цъфнало кокиче,радвам се на малките неща!

Като дете се радвам на дъгата,разлистена след пролетния дъжд.Обичам сутрин боса по росатас кучето да се разхождам в тръс!

Това съм аз! Добра или пък лоша,не ме оценяйте по външна красота!Това, което в стиховете пиша,е само част от моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, аз не те познавам, виждала съм те само веднъж , но останах ОЧАРОВАНА от теб!Пак ми "бликна" песен, с която искам да те поздравя-<a href="http://vbox7.com/play:3b9be41a" target="_blank"> такава си... >>> </a>
  • Страхотен стих,сътворен от една прекрасна ,чувстевена жена!!!
    Поздрави,Ани!!!
  • Красива е душата ти! Поздрави, Ани!
  • Благодаря на останалите за хубавите думи!
  • Да благодарим за дарбата, че имаме начин да изхвърляме всичко от себе си на белия лист...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...