Каква ли съм? Ще мога ли да кажа?Един-единствен стих да сътворя,това, което е във мене, да покажа,в душата стъкълцата да слепя! Каква ли съм? Ще мога ли за всичкода отговоря само с думи две?Отвътре съм товарен влак с проблеми,а външно съм почти като дете! Силна съм във слабите моменти,щом трябва някак да се защитя.Със времето научих се да губя,но никога и без борба! Силна съм, но също плачасгушена във ъгъла, сама.Не ме обижда мнението хорско,обижда ме човешката лъжа! Никога обиди не отправям,дори да са го правили със мен!Но... псувам аз понякога, когатобезсилна съм да променя деня! Силна съм, но много се страхувамот най-човешките, най-земните неща.От високо почвам да бълнувам,на ниското се чувствам у дома! Слаба съм, когато ме обичат,когато ми показват любовта.Радвам се на цъфнало кокиче,радвам се на малките неща! Като дете се радвам на дъгата,разлистена след пролетния дъжд.Обичам сутрин боса по росатас кучето да се разхождам в тръс! Това съм аз! Добра или пък лоша,не ме оценяйте по външна красота!Това, което в стиховете пиша,е само част от моята душа! |
© Анета Все права защищены