rudin (Иван Христов)
858 1444
18.11.2010 г., 12:02 ч.

Автопортрет 

  Поезия » Философска
535 0 4

Незнайно или знайно как

(при мен така се случва)

застига ме попътен мрак

през дневната пролука.

 

 

В нощта пък, да я режеш с нож,

със сънища безплътни,

довтасва в целия разкош

денят ми ведропътен.

 

 

Когато чувствам се щастлив

в страната на Алиса,

потъвам блед и полужив

в поредната ремисия.

 

 

След много труд и изпитни

щом вече те докосвам,

изчезваш надалече ти

и с друга ме сватосват.

 

 

Надявам се да не тъжи

онази, дългокоса,

с косата ли ме доближи,

ако ме вземе Господ.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??