rudin (Иван Христов)
865 1445
Nov 18, 2010, 12:02 PM

Автопортрет 

  Poetry » Phylosophy
518 0 4

Незнайно или знайно как

(при мен така се случва)

застига ме попътен мрак

през дневната пролука.

 

 

В нощта пък, да я режеш с нож,

със сънища безплътни,

довтасва в целия разкош

денят ми ведропътен.

 

 

Когато чувствам се щастлив

в страната на Алиса,

потъвам блед и полужив

в поредната ремисия.

 

 

След много труд и изпитни

щом вече те докосвам,

изчезваш надалече ти

и с друга ме сватосват.

 

 

Надявам се да не тъжи

онази, дългокоса,

с косата ли ме доближи,

ако ме вземе Господ.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??