Автопортрет
Незнайно или знайно как
(при мен така се случва)
застига ме попътен мрак
през дневната пролука.
В нощта пък, да я режеш с нож,
със сънища безплътни,
довтасва в целия разкош
денят ми ведропътен.
Когато чувствам се щастлив
в страната на Алиса,
потъвам блед и полужив
в поредната ремисия.
След много труд и изпитни
щом вече те докосвам,
изчезваш надалече ти
и с друга ме сватосват.
Надявам се да не тъжи
онази, дългокоса,
с косата ли ме доближи,
ако ме вземе Господ.
© Иван Христов All rights reserved.
