Незнайно или знайно как
(при мен така се случва)
застига ме попътен мрак
през дневната пролука.
В нощта пък, да я режеш с нож,
със сънища безплътни,
довтасва в целия разкош
денят ми ведропътен.
Когато чувствам се щастлив
в страната на Алиса,
потъвам блед и полужив
в поредната ремисия. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up