20.02.2013 г., 18:37

Автопортрет

761 0 5

---


В огледалната плоска повърхност
по челото — следа-петолиние.
Вместо длани
криле неизпърхали
под дъжда на бездънното синьо.


Непотърсена влюбена хапка,
изтрезняла след тежко пиянство,
със сърце, изцедено до капка
в едно празно от обич пространство.


Почерняла в безплодие нива
от любов с непогълнати кванти.

Поглед, пълен с нерадостно сиво.
Тъжен опит за стих — без поанта.

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...