20.02.2013 г., 18:37

Автопортрет

762 0 5

---


В огледалната плоска повърхност
по челото — следа-петолиние.
Вместо длани
криле неизпърхали
под дъжда на бездънното синьо.


Непотърсена влюбена хапка,
изтрезняла след тежко пиянство,
със сърце, изцедено до капка
в едно празно от обич пространство.


Почерняла в безплодие нива
от любов с непогълнати кванти.

Поглед, пълен с нерадостно сиво.
Тъжен опит за стих — без поанта.

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...