---
В огледалната плоска повърхност
по челото — следа-петолиние.
Вместо длани — криле неизпърхали
под дъжда на бездънното синьо.
Непотърсена влюбена хапка,
изтрезняла след тежко пиянство,
със сърце, изцедено до капка
в едно празно от обич пространство.
Почерняла в безплодие нива
от любов с непогълнати кванти.
Поглед, пълен с нерадостно сиво.
Тъжен опит за стих — без поанта.
---
© Станислава All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
