20.07.2012 г., 22:11 ч.

Автопортрет 

  Поезия » Друга
5.0 / 7
699 0 7

 

Автопортрет

 

Зная, нямам си снимчица в профила мой –  
снимки бол, но не в цифров формат.
Ще са нужни пособия – джаджи безброй,
а за тях аз не съм тъй богат.  

Затова с много радост и с малко тъга
ви предлагам свой автопортрет –  
черно-бял ще е, взет от безцветна дъга,
с думи писан – нали съм поет...  

И висок съм, и строен, почти съм атлет.
С очила. Зад стъклата дебели –
две кафяви очи плуват в погледа блед,
добротата на всеки приели.

Издължено лице със нормални черти,
гъсти вежди – на стрехи приличат.  
Нос голям, ала той очилата държи,
щото в пот ли съм – лесно се свличат.  

По-надолу са устните, дето мълчат
и усмихват се само когато
доловя красота в подивелия свят,
а в душата – отново е лято.  

И брадичка нормална, с трапчинка една,
казват – знак била за музикалност.
Често ходя небръснат, но то е така –  
да покажа в каква съм тоналност.

Край лицето ми спуска се дълга коса –  
отзвук тих от остригана младост.
Тя е черна, обаче, сребрее сега
и показва, че иде и старост.

Ако нещо във мен се е смяло преди
и било е наивно и смело,
ще го видите в ясните, трайни следи,
набраздили високото чело.

Изброих ви детайли – безцветни, уви,

но зад мен цветен фон поставете

и нататък без страх, без проблеми – нали,

със успех сам-сами допишете.

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »