Автопортрет
Автопортрет
Зная, нямам си снимчица в профила мой –
снимки бол, но не в цифров формат.
Ще са нужни пособия – джаджи безброй,
а за тях аз не съм тъй богат.
Затова с много радост и с малко тъга
ви предлагам свой автопортрет –
черно-бял ще е, взет от безцветна дъга,
с думи писан – нали съм поет...
И висок съм, и строен, почти съм атлет.
С очила. Зад стъклата дебели –
две кафяви очи плуват в погледа блед,
добротата на всеки приели.
Издължено лице със нормални черти,
гъсти вежди – на стрехи приличат.
Нос голям, ала той очилата държи,
щото в пот ли съм – лесно се свличат.
По-надолу са устните, дето мълчат
и усмихват се само когато
доловя красота в подивелия свят,
а в душата – отново е лято.
И брадичка нормална, с трапчинка една,
казват – знак била за музикалност.
Често ходя небръснат, но то е така –
да покажа в каква съм тоналност.
Край лицето ми спуска се дълга коса –
отзвук тих от остригана младост.
Тя е черна, обаче, сребрее сега
и показва, че иде и старост.
Ако нещо във мен се е смяло преди
и било е наивно и смело,
ще го видите в ясните, трайни следи,
набраздили високото чело.
Изброих ви детайли – безцветни, уви,
но зад мен цветен фон поставете
и нататък без страх, без проблеми – нали,
със успех сам-сами допишете.
© Росен Гъдев All rights reserved.
