Автопортрет по залез
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача,
денят да плисне блага светлина върху света от скъдните си менци,
да милна пак любимата Жена! – красиво остаряващо бабенце,
пак да ви нося светлата си вест, спестете си ги, лавровите клонки! –
поне веднъж – във стих, на Еверест да се кача по бели маратонки,
да нарисувам мама в пепелта, и своя внук – с несръчен показалец,
преди да литна с птичите ята – и да изчезна в своя сетен залез.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
