Автопортрет с малко уиски
АВТОПОРТРЕТ С МАЛКО УИСКИ
... уиски с лед, газирана вода и мъж, загледан в мократа витрина,
лула тютюн, печал и свобода – и самота! – мечтана от мнозина,
не е за всеки този мил уют! – за веселата гмеж е просто скука,
ще трябва да си адски много луд, или от нищо да не ти и пука! –
щом ти угасне смачканият фас, си запиши на бялата салфетка,
че този свят на всекиго от нас един ден ще подири ясна сметка
какъв е бил, защо дошъл е тук, остави ли подире си следичка? –
или си тръгна с птиците на юг? – поредната печална пойна птичка,
един потънал в Нищото поет, дошъл за миг и тръгнал си – невидим,
наздраве, брат! – едно уиски с лед, с което в мен се стапят Антарктиди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
