17.09.2024 г., 8:12

Автопортрет с огледало

336 1 1

АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО

 

Нали съм надарен с прекрасно тяло,

макар че във главата съм фенер,

най-сетне се видях във огледало! –

по моите пропорции и размер.

 

И – както бях с хавлийката наметнат,

и тя от мен се свлече изведнъж! –

и малко ми остана да се светна,

че още за девойките съм мъж.

 

Поех си въздух, сетне – пряко сили,

натегнах бицепс, ханш и рамене.

Кво да говорим? – чар и сексапили,

събрани като в буре с шардоне.

 

Аха, да пипна! – мускулчето трепка

под лятната ми ризка на райе,

От мен по-сладка гроздовата чепка,

макар че се съмнявам, ще да е!

 

По-тих дори от летните авлиги,

летящи над полетата с овес,

мълча си – за прочетените книги,

и всички, дето писал съм до днес.

 

Живея си тъй кротко и нечуто,

че ви оставям – ако не греша? –

седемдесет кила с таланта – бруто,

и шепичка от своята душа.

 

15 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...