17 сент. 2024 г., 08:12

Автопортрет с огледало

331 1 1

АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО

 

Нали съм надарен с прекрасно тяло,

макар че във главата съм фенер,

най-сетне се видях във огледало! –

по моите пропорции и размер.

 

И – както бях с хавлийката наметнат,

и тя от мен се свлече изведнъж! –

и малко ми остана да се светна,

че още за девойките съм мъж.

 

Поех си въздух, сетне – пряко сили,

натегнах бицепс, ханш и рамене.

Кво да говорим? – чар и сексапили,

събрани като в буре с шардоне.

 

Аха, да пипна! – мускулчето трепка

под лятната ми ризка на райе,

От мен по-сладка гроздовата чепка,

макар че се съмнявам, ще да е!

 

По-тих дори от летните авлиги,

летящи над полетата с овес,

мълча си – за прочетените книги,

и всички, дето писал съм до днес.

 

Живея си тъй кротко и нечуто,

че ви оставям – ако не греша? –

седемдесет кила с таланта – бруто,

и шепичка от своята душа.

 

15 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...