Автопортрет (в сепия)
Не съм студена. Липсва ми проклятие
и знание какво е топлина.
Живот и смърт във мене съзаклятно
заплитат звук, разплитат тишина.
Не съм реална. Липсва ми съновник
и белег с мойто име в тленността.
Ридание и смях във мен греховно
зачеват скромност, раждат суета.
Не съм изконна. Липсва ми последност.
И нямам аналог между героите.
Не ме описва никоя нагледност.
Единствено се обяснявам с "Твоя".
и знание какво е топлина.
Живот и смърт във мене съзаклятно
заплитат звук, разплитат тишина.
Не съм реална. Липсва ми съновник
и белег с мойто име в тленността.
Ридание и смях във мен греховно
зачеват скромност, раждат суета.
Не съм изконна. Липсва ми последност.
И нямам аналог между героите.
Не ме описва никоя нагледност.
Единствено се обяснявам с "Твоя".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
