Автореквием на старата година
Всички славите Новата. Деколтето ù кичите
с колиета от перли – мир, любов и надежда.
Аз на прага стоя – стара, грозна и ничия.
Никой моя смълчан силует не поглежда.
Моя вехт календар запокитихте в кофата –
като снимка на мащеха в мръсната урна.
Не за мен са шампанското, песните, строфите,
няма многая лета, нито весела, сурва...
Е, аз тръгвам – сред пукота див на пиратките,
президентът чете с приповдигнат тон тоста...
Бях щастлива, че заедно бяхме за кратко –
но е време вратата зад мен да залостите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Виденов Всички права запазени
