Аз съм онази принцеса, която
потъна в забравата на старите дни.
Аз съм онази кучка, която
няма място в твойте мечти.

Аз съм онази, чиито коси
хващаше грубо и галеше нежно,
аз съм онази, чиито очи
горяха силно и така безнадеждно!

Аз съм и аз ще си остана -
по-слабата, но и по-силна от теб,
от мъката и любовта скована,
надменна и студена като лед.

Обаче и топла ще остана -
ще  те пазя някъде отзад в килера,
отдавна зарастна мойта рана,
но след години може пак да те намеря.

Аз съм онази богиня, която
трябваше на колене да молиш.
Аз съм онази кукла, с която
не разбра, че не трябва да се бориш.

Наивна съм -
Наричай ме глупачка, пиши ме ти "поредна",
смей се, но не смей да ме наричаш
никога "обикновена".

С тебе животът беше различен -
имаше цел, имаше смисъл.
Сега е празен, широк и прохладен,
но пък пълен с трезви мисли!

Аз съм воин, усещам това,
някаква нова сила усещам,
по-бърз е кракът, по-тежка ръката,
риска все по-често го срещам.

Иначе, Да!
Аз съм онази жалка глупачка,
която само чакаше твойта призовка,
признай, че винаги бях там!
Сега съм същата, но в друга опаковка.

Аз съм онази принцеса, която
отряза своите коси.
Аз съм онази кучка, която
не откри твоите следи.
Аз съм онази кукла, която
на парченца разглоби.
Аз съм воинът, който се предаде,
падна и умря дори.
Да, аз съм жалка, но история имам,
от теб си тръгвам, но кажи,
преди гръб да ти обърна...
КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ, БЕШЕ ТИ?