Oct 10, 2010, 5:25 PM

Аз

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Аз съм онази принцеса, която
потъна в забравата на старите дни.
Аз съм онази кучка, която
няма място в твойте мечти.

Аз съм онази, чиито коси
хващаше грубо и галеше нежно,
аз съм онази, чиито очи
горяха силно и така безнадеждно!

Аз съм и аз ще си остана -
по-слабата, но и по-силна от теб,
от мъката и любовта скована,
надменна и студена като лед.

Обаче и топла ще остана -
ще  те пазя някъде отзад в килера,
отдавна зарастна мойта рана,
но след години може пак да те намеря.

Аз съм онази богиня, която
трябваше на колене да молиш.
Аз съм онази кукла, с която
не разбра, че не трябва да се бориш.

Наивна съм -
Наричай ме глупачка, пиши ме ти "поредна",
смей се, но не смей да ме наричаш
никога "обикновена".

С тебе животът беше различен -
имаше цел, имаше смисъл.
Сега е празен, широк и прохладен,
но пък пълен с трезви мисли!

Аз съм воин, усещам това,
някаква нова сила усещам,
по-бърз е кракът, по-тежка ръката,
риска все по-често го срещам.

Иначе, Да!
Аз съм онази жалка глупачка,
която само чакаше твойта призовка,
признай, че винаги бях там!
Сега съм същата, но в друга опаковка.

 

Аз съм онази принцеса, която
отряза своите коси.
Аз съм онази кучка, която
не откри твоите следи.
Аз съм онази кукла, която
на парченца разглоби.
Аз съм воинът, който се предаде,
падна и умря дори.
Да, аз съм жалка, но история имам,
от теб си тръгвам, но кажи,
преди гръб да ти обърна...
КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ, БЕШЕ ТИ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...