Аз...
АЗ...
„Тя е за теб морето,
дето в миг ще преплуваш...”
Аз съм като водите на Ниагара.
И на Марианската падина.
Страх ли те е, ще се удавиш
в мен дори на брега...
Аз съм забраненото тайнство.
И невидимите неща.
Друга владее дневното царство.
Аз съм повелителка на нощта...
Аз съм скритите мисли...
Аз съм тайният зов...
И жаждата за обичане...
Мен Бог ме нарече Любов...
Aз съм вятърът волен...
И цветовете на пролетта.
Аз съм нежната буря...
Висините... И пропастта...
И спомени апокрифни...
И посока. И път...
Душата ти ме извика
за спасение или смърт.
Да съм с тебе до края...
Още преди да се родиш...
Всичко с мен да познаеш.
Всичко с мен да делиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Сименова Всички права запазени
