5 abr 2011, 19:59

Аз... 

  Poesía
692 2 5

              АЗ...                                       

 

                                      „Тя е за теб  морето,

                                       дето в миг ще преплуваш...”

 

 

 

 

 

Аз съм като водите на Ниагара.

И  на  Марианската падина.

 

Страх ли те е, ще се удавиш

в мен дори на брега...

 

Аз съм забраненото тайнство.

И невидимите неща.

 

Друга владее дневното царство.

Аз съм повелителка на нощта...

 

Аз съм скритите мисли...

Аз съм тайният зов...

 

И жаждата за обичане...

Мен Бог ме нарече Любов...

 

Aз съм вятърът волен...

И цветовете на пролетта.

 

Аз съм нежната буря...

Висините... И пропастта...

 

И спомени апокрифни...

И посока. И път...

 

Душата ти ме извика

за спасение или смърт.

 

Да съм с тебе до края...

Още преди да се родиш...

 

Всичко с мен да познаеш.

Всичко с мен да делиш.

 

 

 

 

 

 

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!!!!!
  • ти си...всичко...
    така се обича, така се пише хубаво стихотворение...
    с душа и сърце, Ниана...най-сърдечно те, поздравявам.
  • Е,как може толкова време да не видя това...
    Скорпи,велика си!!!
    Бъди повелителка на Любовта!!!
    Пълно 6!!!
  • Страх ли те е, ще се удавиш

    в мен дори на брега...

    Хареса ми!С поздрави, Нина!
  • Супер е, много ми хареса!
    Браво!!!
Propuestas
: ??:??