5 abr 2011, 19:59

Аз...

  Poesía
1.1K 2 5

              АЗ...                                       

 

                                      „Тя е за теб  морето,

                                       дето в миг ще преплуваш...”

 

 

 

 

 

Аз съм като водите на Ниагара.

И  на  Марианската падина.

 

Страх ли те е, ще се удавиш

в мен дори на брега...

 

Аз съм забраненото тайнство.

И невидимите неща.

 

Друга владее дневното царство.

Аз съм повелителка на нощта...

 

Аз съм скритите мисли...

Аз съм тайният зов...

 

И жаждата за обичане...

Мен Бог ме нарече Любов...

 

Aз съм вятърът волен...

И цветовете на пролетта.

 

Аз съм нежната буря...

Висините... И пропастта...

 

И спомени апокрифни...

И посока. И път...

 

Душата ти ме извика

за спасение или смърт.

 

Да съм с тебе до края...

Още преди да се родиш...

 

Всичко с мен да познаеш.

Всичко с мен да делиш.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!!!!!
  • ти си...всичко...
    така се обича, така се пише хубаво стихотворение...
    с душа и сърце, Ниана...най-сърдечно те, поздравявам.
  • Е,как може толкова време да не видя това...
    Скорпи,велика си!!!
    Бъди повелителка на Любовта!!!
    Пълно 6!!!
  • Страх ли те е, ще се удавиш

    в мен дори на брега...

    Хареса ми!С поздрави, Нина!
  • Супер е, много ми хареса!
    Браво!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...