Аз...

5 апр. 2011 г., 19:59

Поэзия

755 2 5

АЗ...

„Тя е за теб морето,

дето в миг ще преплуваш...”

Аз съм като водите на Ниагара.

И на Марианската падина.

Страх ли те е, ще се удавиш

в мен дори на брега...

Аз съм забраненото тайнство.

И невидимите неща.

Друга владее дневното царство.

Аз съм повелителка на нощта...

Аз съм скритите мисли...

Аз съм тайният зов...

И жаждата за обичане...

Мен Бог ме нарече Любов...

Aз съм вятърът волен...

И цветовете на пролетта.

Аз съм нежната буря...

Висините... И пропастта...

И спомени апокрифни...

И посока. И път...

Душата ти ме извика

за спасение или смърт.

Да съм с тебе до края...

Още преди да се родиш...

Всичко с мен да познаеш.

Всичко с мен да делиш.