18.05.2010 г., 10:46

Аз

820 0 1

Обичам живота с всичките му лъжи
и колкото по-малко знам,
толкова по-малко ме боли.

Радвам се, усмихвам се на всеки от вас.
Дори да виждам в очите ви нечестност
и как умело прикривате целия фарс.

Понякога мисля, че лошото е просто лъжа
и опитвам се да ценя
и обичам всяка пролята сълза.

И животът ми е по-лесен така
и не съжалявам, и не проклинам,
и не мразя.
В душата ми царува свобода.
Дните ми минават с лекота.

Може би откривам в себе си вина,
че не осъзнах навреме
и не оцених достойно много неща.

Но това ме изгражда, такава, каквато съм.
Та сега имам дълбок,
здрав и спокоен сън.

За какво нервите си да хабя?
За безвъзвратно отминали неща
гледам да не се кося.

Вярно, че по главоблъсканици мимолетни
много съм хвърлила и похабила,
но така животът си минава неусетно.

Затова най-силният ми коз, който всички проблеми побеждава,
пък и на положителните моменти е цар и господар,
това е усмивката, която никога не ме оставя.

И така неуморно се превърнах в това, което съм - Аз!
Имам до себе си вас. Или без вас... Пак съм си Аз.
Не седя веч отстрани на живота и да гледам в захлас.
Живея за всяка минута, ценя всеки един час.



16-17.05.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И така неуморно се превърнах в това, което съм - Аз!
    Имам до себе си вас. Или без вас... Пак съм си Аз." - страхотно! А като цяло идеята на стиха ми харесва, но може и по-добре да се напише според мен (макар така както е сега да звучи интересно)

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...