Аз без теб и ти без мен
Ще вали ли, кажи, от очите ти,
ако утре си тръгна от тук,
ще ти липсвам ли в ранните утрини,
ще ме виждаш ли нощем в съня?
Ще посрещаш ли изгрева, тръпнещ,
че със него ще дойда и аз,
ще целуваш ли моята снимка,
както днес ме целуваш, а аз,
ще намеря ли сили без тебе,
да се радвам на всичко край мен,
ще усеща ли огън сърцето ми,
или просто ще стане на лед?
Ще горят като клади тез залези,
ще валят от небето звезди,
но без мен ще угасне душата ти,
а без теб всичко в мен ще заспи...
ако утре си тръгна от тук,
ще ти липсвам ли в ранните утрини,
ще ме виждаш ли нощем в съня?
Ще посрещаш ли изгрева, тръпнещ,
че със него ще дойда и аз,
ще целуваш ли моята снимка,
както днес ме целуваш, а аз,
ще намеря ли сили без тебе,
да се радвам на всичко край мен,
ще усеща ли огън сърцето ми,
или просто ще стане на лед?
Ще горят като клади тез залези,
ще валят от небето звезди,
но без мен ще угасне душата ти,
а без теб всичко в мен ще заспи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
Продължавай да пишеш
