АЗ БЯХ

Аз бях  по детски любопитен…

Търчах по всякакви следи!

И истински, бях ненаситен…

От хлопвах хлопнати врати!..

Не казах никога :Не мога”!

Не съм оклюмвал уморен…

Не станах никому подлога!

Сверяваха, Часовника си с мен!..

Летях високо в небесата

излъчвах свойта светлина…

Не се изгубвах в дън горите,

орях по дългата бразда!..

Но падал съм и на земята!

Въргаляха ме и в калта!..

Прострелваха ме във борбата

и в Двора заден на света…

Макар, че бях аз любопитен…

Пред мен не се разкри света!

Със знания аз бях наситен…

Но  продължавам да чета…