28 сент. 2016 г., 20:15

Аз бях

471 0 0

АЗ БЯХ

 

Аз бях  по детски любопитен…

Търчах по всякакви следи!

И истински, бях ненаситен…

От хлопвах хлопнати врати!..

 

Не казах никога :Не мога”!

Не съм оклюмвал уморен…

Не станах никому подлога!

Сверяваха, Часовника си с мен!..

 

Летях високо в небесата

излъчвах свойта светлина…

Не се изгубвах в дън горите,

орях по дългата бразда!..

 

Но падал съм и на земята!

Въргаляха ме и в калта!..

Прострелваха ме във борбата

и в Двора заден на света…

 

Макар, че бях аз любопитен…

Пред мен не се разкри света!

Със знания аз бях наситен…

Но  продължавам да чета…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...