Аз бях в най-светлото на изгрева.
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах,
долюбвах с всеки пулс на своето сърце.
И как до болка и със радост все обичах
пак онзи благодатен дъжд на моето небе.
Поръси ли ме с обич, ставах струна,
тряптяща по лазурието на живота.
Във себе си износвах ненаситна
любов, изгубила си аналога... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация