Аз бях в най-светлото на изгрева.
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах,
долюбвах с всеки пулс на своето сърце.
И как до болка и със радост все обичах
пак онзи благодатен дъжд на моето небе.
Поръси ли ме с обич, ставах струна,
тряптяща по лазурието на живота.
Във себе си износвах ненаситна
любов, изгубила си аналога... ...