Ти моя Евридика
Аз бях Орфей - Ти моя Евридика!
Душата ми - душата на Поет.
Но ето - змей разби портика
и във сърцето ти почувствах се проклет.
Сълзите ми не стигнаха Любима
и виното превърна се в оцет.
В сърцето ми царуват Лед и Зима,
а беше Лято, бе сърце с късмет...
Ще вляза мълчаливо да те търся
там някъде в страната на Смъртта.
Дали ще мога тъй да се отърся
от нескончаемите болка и тъга?
В денят във който пътят ми е ясен
и се разпръснат черните мъгли
ще бъде пак животът ми прекрасен!
И пак до мен ще се усмихваш точно ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
