12.11.2014 г., 23:29

Аз Човекът

449 0 0

Аз Човекът

Човек съм аз-на огъня съм пламък!
Направен съм изцяло от барут.
Със мойта сила мога да запаля камък,
и той да изгори, като мазут!

Леда на всички ледени морета,
и ледения полюс на Смъртта,
аз мога да запаля, разберете.
Галактиката мога да стопя!

О, моя Дух е моя страшен пламък,
от него е в ръцете ми света!
И нищо, че изглеждам слаб и малък,
аз раждам Истините и Света

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...