Аз до теб... и ти до мен

 Аз до теб... и ти до мен


Навън вятърът бушува,
дъжд се сипе из ведро,
плът с плътта лудува,
две тела в едно.

Гръм раздра небето,
гръм съдра нощта.
Но не гърмът на буря,
а на две тръпнещи сърца!

Тихо шепнеш ми в ухото,
език се плъзга бавно по врата,
ръцете шарят по стеблото
на мократа от страст снага!

Прозорците от срам са запотени,
срама нямат нашите уста.
Бурите навън са уморени,
умората от нас далеч е тя...

Длан в дланта се впива,
устни пият любовта.
Като танц на самодива
гола плът греши в нощта!

Усещам мириса на похот,
в погледа ни лудостта личи.
Небе, пламтящо в жар и грохот,
лицето ми от щастие блести!

Пот избива по челото,
следи от нокти по гърба...
сенки шарят до леглото,
страх ги хваща от страстта!

Чувствам силата ти в мене,
горя от наслада и сласт.
Чувам как гласът ти стене,
предавам се във твойта власт!

Ускорено дишане и стон,
"Дааа"... прошепнато във тон;
не сме вулкан, но ще изригнем,
седмото небе ще стигнем!

Вик разкъсва тишината,
трепери въздухът смутен,
а после кротък миг във тъмнината...
аз до теб... и ти до мен!