23.07.2009 г., 12:44

Аз и приятели

978 0 1

Смеха си спомням и сълзите,

и болката, и любовта, но и съдбите.

Нарочно се ранявахме,

за да се обикнем,

отбягвахме се,

за да не свикнем.

Преживяхме и ''война'',

и се бунтувахме,

силата ни беше във това,

че се обичахме.

Свърза ни съдбата

и тя ни раздели,

но чувството познато

остава в мен завинаги.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На моите приятели,с които изпитах за пръв път толкова много смесени чувства.Благодаря им за всичко преживяно.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...