23 июл. 2009 г., 12:44

Аз и приятели

984 0 1

Смеха си спомням и сълзите,

и болката, и любовта, но и съдбите.

Нарочно се ранявахме,

за да се обикнем,

отбягвахме се,

за да не свикнем.

Преживяхме и ''война'',

и се бунтувахме,

силата ни беше във това,

че се обичахме.

Свърза ни съдбата

и тя ни раздели,

но чувството познато

остава в мен завинаги.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На моите приятели,с които изпитах за пръв път толкова много смесени чувства.Благодаря им за всичко преживяно.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...