Аз и ти
Дъждът вали и вали,
а ний стоиме тук сами.
Ти и аз, аз и ти,
а дъждът вали, вали, вали...
Ти и аз бяхме сами,
но защо изрекохме онези думи,
сложиха те нашия край,
а дъждът валеше до безкрай...
Тръгнахме ний в различни посоки,
с рани в сърцето дълбоки.
Нямаше го вече "аз и ти"
и дъждът спря да вали...
© Силвия Всички права запазени