9.06.2007 г., 13:52

Аз и вятърът:)

1.2K 0 11
      
                                                  АЗ И ВЯТЪРЪТ

                                             Вятърът безумно топъл,
                                             погали силните бедра,
                                             нечестен е в играта, подъл,
                                             повдигна моята пола.

                                             Ръката ми борба поведе,
                                             да спре немирника от раз,
                                             той съдебно дело пък заведе,
                                             - Ще обжалвам! - рекох аз.

                                            Така проточи се с години,
                                             за всичките разноски аз платих,
                                             днес видя ли те, ветре мили,
                                             аз знам... във панталон ги скрих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...