9.06.2007 г., 13:52

Аз и вятърът:)

1.2K 0 11
      
                                                  АЗ И ВЯТЪРЪТ

                                             Вятърът безумно топъл,
                                             погали силните бедра,
                                             нечестен е в играта, подъл,
                                             повдигна моята пола.

                                             Ръката ми борба поведе,
                                             да спре немирника от раз,
                                             той съдебно дело пък заведе,
                                             - Ще обжалвам! - рекох аз.

                                            Така проточи се с години,
                                             за всичките разноски аз платих,
                                             днес видя ли те, ветре мили,
                                             аз знам... във панталон ги скрих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...