Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
9 jun 2007, 13:52

Аз и вятърът:)

1.2K 0 11
      
                                                  АЗ И ВЯТЪРЪТ

                                             Вятърът безумно топъл,
                                             погали силните бедра,
                                             нечестен е в играта, подъл,
                                             повдигна моята пола.

                                             Ръката ми борба поведе,
                                             да спре немирника от раз,
                                             той съдебно дело пък заведе,
                                             - Ще обжалвам! - рекох аз.

                                            Така проточи се с години,
                                             за всичките разноски аз платих,
                                             днес видя ли те, ветре мили,
                                             аз знам... във панталон ги скрих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0