Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
Jun 9, 2007, 1:52 PM

Аз и вятърът:)

1.2K 0 11
      
                                                  АЗ И ВЯТЪРЪТ

                                             Вятърът безумно топъл,
                                             погали силните бедра,
                                             нечестен е в играта, подъл,
                                             повдигна моята пола.

                                             Ръката ми борба поведе,
                                             да спре немирника от раз,
                                             той съдебно дело пък заведе,
                                             - Ще обжалвам! - рекох аз.

                                            Така проточи се с години,
                                             за всичките разноски аз платих,
                                             днес видя ли те, ветре мили,
                                             аз знам... във панталон ги скрих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0