14.11.2010 г., 11:42

Аз имам този миг

637 0 0

Всяка локва си има своя луна,

а какво има едно обикновено момиче...

Идвам, за да ти се извиня.

Ще ми простиш ли, че те обичам?

 

Ще ми постиш,

за да потънем във цигарен дим

и във фалшиви ласки,

за да ме оставиш гола и без грим

на твоя бал със маски.

 

Всички локви са твои, ти си велик.

А какво има едно обикновено момиче?

Задръж си калта! Аз имам този миг,

за да не ти простя за безразличието!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...