Аз искам. Оставете ме да страдам...
Да, болка ще е, но ще е от теб!
Дори сега във бездна да пропадам,
аз зная, тя ме прави пò човек!
Аз искам. Оставете ме да плача...
че болката със сълзи се лекува!
От любим превърна се в палача,
покоси любовта ми като чума!
Искам. Оставете ме да кажа...
и болката си в песен да изпея!
За мен бе благодат и бе проказа,
любов достойна и за епопея!
Аз искам. Оставете ме самичка...
Сама ще ближа раните дълбоки!
Когато съм готова, като птичка
ще полетя през друмите широки!
© Таня Илиева Всички права запазени