Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели
а те да я наричат блудница,
и пак ръката и искайки да гали плахо.
Никоя любов не е толкова голяма
да прости за цялата лавина от последствия
на всичките изгубени души по пътя,
намразени и мразещи,
и начина по който свикваме
да отминаваме
със цялата си придобита мярка за логичност.
А аз искам да съм влюбена в надеждата,
а всъщност, се смалявам
от липсата на вътрешни потребности.
Какво е да разбираш, .. какво е туй да сме щастливи!
И знам какъв простия и вечен отговор,
не съществува нищо толкова идеално
и нищо толкова първично,
защото ние просто сме поканени на гости, а малко го разбират.
И знам какъв е простия и толкова логичен отговор,
защото хората ни правят хора в себе си.
Аз искам да съм влюбена в надеждата.
© Милена Василева Всички права запазени