21 oct 2018, 8:39

Аз искам да съм ..

  Poesía
763 0 1

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели
а те да я наричат блудница,
и пак ръката и искайки да гали плахо.

Никоя любов не е толкова голяма
да прости за цялата лавина от последствия
на всичките изгубени души по пътя, 
намразени и мразещи,
и начина по който свикваме 
да отминаваме
със цялата си придобита мярка за логичност.

А аз искам да съм влюбена в надеждата,
а всъщност, се смалявам 
от липсата на вътрешни потребности.
Какво е да разбираш, .. какво е туй да сме щастливи!

И знам какъв простия и вечен отговор,
не съществува нищо толкова идеално 
и нищо толкова първично,

защото ние просто сме поканени на гости, а малко го разбират.
И знам какъв е простия и толкова логичен отговор,
защото хората ни правят хора в себе си.

Аз искам да съм влюбена в надеждата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...