Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели
а те да я наричат блудница,
и пак ръката и искайки да гали плахо.

Никоя любов не е толкова голяма
да прости за цялата лавина от последствия
на всичките изгубени души по пътя, 
намразени и мразещи,
и начина по който свикваме 
да отминаваме
със цялата си придобита мярка за логичност.

А аз искам да съм влюбена в надеждата,
а всъщност, се смалявам 
от липсата на вътрешни потребности.
Какво е да разбираш, .. какво е туй да сме щастливи!

И знам какъв простия и вечен отговор,
не съществува нищо толкова идеално 
и нищо толкова първично,

защото ние просто сме поканени на гости, а малко го разбират.
И знам какъв е простия и толкова логичен отговор,
защото хората ни правят хора в себе си.

Аз искам да съм влюбена в надеждата.