21 oct 2018, 8:39

Аз искам да съм ..

  Poesía
767 0 1

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели
а те да я наричат блудница,
и пак ръката и искайки да гали плахо.

Никоя любов не е толкова голяма
да прости за цялата лавина от последствия
на всичките изгубени души по пътя, 
намразени и мразещи,
и начина по който свикваме 
да отминаваме
със цялата си придобита мярка за логичност.

А аз искам да съм влюбена в надеждата,
а всъщност, се смалявам 
от липсата на вътрешни потребности.
Какво е да разбираш, .. какво е туй да сме щастливи!

И знам какъв простия и вечен отговор,
не съществува нищо толкова идеално 
и нищо толкова първично,

защото ние просто сме поканени на гости, а малко го разбират.
И знам какъв е простия и толкова логичен отговор,
защото хората ни правят хора в себе си.

Аз искам да съм влюбена в надеждата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...