23.08.2009 г., 21:34 ч.

Аз искам да те помня все така... 

  Поезия » Любовна
2176 0 7

Димчо Дебелянов


Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила...

 




Аз искам да те помня все така,

като сълза, която пипна ли я - се разтваря,

а утрото- прекрасно е като нощта,

в която искам пак до мен да те заваря…

 

Аз искам да се сгушвам все така

във твоите ръце - мъжествени и нежни,

да те докосвам тихо със трепереща ръка,

разчувствана от мисли безметежни…

 

Бих гледала те цяла вечност,

очакваща със трепет пулсът ми да спре,

сърцето ми дорде не се превърне във пламтяща течност,

а ти - със цялата си безконечност - във море.

 

Вълните никога не ще успеят

да те заровят в свойте стръмни брегове,

душата - няма как да завладеят,

дори да пращат бури, смърт и снегове.

 

С  целувките си вечно искам

да те докосвам по душата - пак и пак,

и във прегръдките си само тебе да притискам,

да посинея от желанието чак.

 

А ти, допрял глава на мойто рамо,

да се надигнеш, с поглед да ме изгориш,

едно парче от погледа ти трябва само,

за да успееш до основи да ме разтопиш.

            ***

Аз искам да сънувам все така

най-синьото небе за нас двамина,

извивайки преплетена - със твоята - снага,

до тебе в края на живота  да застина!

За Гиги

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??