Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила...
Аз искам да те помня все така,
като сълза, която пипна ли я - се разтваря,
а утрото- прекрасно е като нощта,
в която искам пак до мен да те заваря…
Аз искам да се сгушвам все така
във твоите ръце - мъжествени и нежни,
да те докосвам тихо със трепереща ръка,
разчувствана от мисли безметежни…
Бих гледала те цяла вечност,
очакваща със трепет пулсът ми да спре,
сърцето ми дорде не се превърне във пламтяща течност,
а ти - със цялата си безконечност - във море.
Вълните никога не ще успеят
да те заровят в свойте стръмни брегове,
душата - няма как да завладеят,
дори да пращат бури, смърт и снегове.
С целувките си вечно искам
да те докосвам по душата - пак и пак,
и във прегръдките си само тебе да притискам,
да посинея от желанието чак.
А ти, допрял глава на мойто рамо,
да се надигнеш, с поглед да ме изгориш,
едно парче от погледа ти трябва само,
за да успееш до основи да ме разтопиш.
***
Аз искам да сънувам все така
най-синьото небе за нас двамина,
извивайки преплетена - със твоята - снага,
до тебе в края на живота да застина!
За Гиги
© Симона Гълъбова All rights reserved.
