Аз живея в очите ти
Аз живея в очите ти
и утринно посрещам мига,
през зеленото на ирисите си
усмихвам се вечно на света.
Щом нахлуя с полъха,
с него идва част от смеха
и нахълтвам в покоя ти,
от който исках да те изведа.
и обръщам те с погледа си,
и милвам цветно с дъга,
щом отпия от извора ти
и преглътна поне една сълза,
ще се потърся в небосвода ти
и ще тръгна по твойта следа,
като пренебрегна избора си
и потопя при теб на мига.
И поднасям устните си,
да ги утолиш за част от секундата,
и разпилявам косите си,
да ги подредиш с топла ръка
и от сърцето ми мислите
изскочиха ненадейно не на шега,
като присветват с въпросите,
да усещат мило липсата
и докато отгатвам отговорите сама,
да ми избереш, искам, нова музикална игра.
И от ръцете ти насладата
да потече и бездънно приютя,
така, че да забравиш температурата
и преглътнеш огнено от мен въздуха
и да не поглеждаш часовника,
спрял отдавна забравен настрана,
защото ще вкусвам през устните ти
малко от пространството - мечта.
Аз живея и в мислите ти
и скитам си около теб в стаята,
като рисувам мечтите си
с твойта гореща ръка по гърба
и понеже си принцът на розата,
не преставам да мисля за дозата ù
и мечтая от сутринта за аромата ù,
който е специално отреден за душата ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
