Аз, маската
„Аз не съм това, което се случва с мен, а това, което съм решил да стана.“
Карл Густав Юнг
Захлопваш рязко старата врата –
светът очаква твоята поява.
Усмихваш ли се?!… Имам новина,
със сигурност ще те изпълня с вяра
и ще ме носиш като знак проклет.
Най-важният урок… по оптимизъм,
започва още с първия човек…
и трудната любов е в този списък.
Там болката е с корена дълбок
на скритата под пластове човечност.
Това ще бъде вторият урок…
нали съм броня и живот, и смелост,
с която срещаш всеки следващ ден
и въпреки възможната обида
ще се научиш, че си с вълчи ген
невиждащи очи и че ти стигам –
аз – бездна, обич и омраза… връх,
с измамната претенция за ласка.
И най-проклетия, и тежък кръст…
Аз, твоята последна смъртна маска.
Жени Иванова,
стихотворението е част от по-голям проект.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
