Аз мога да летя
Не знам защо объркано ми е сърцето...
Любов ли бе? Любов ли е, кажи!...
Щом падат тежки сълзи по лицето,
Щом мисля ли, душата ме боли...
Не знам защо, но знам, че всичко свърши...
Изплаках вече и последната сълза
Да бе любов, не можеш я прекърши!
Не може да изстине ей така...
Изгасна вече, болката приключи...
Замести я безмълвна тишина...
И в нея аз прозрение получих...
Прозрях, разбрах, че всичко е съдба...
Че имам си заключена в сърцето
в най-таен кът искрица светлина
Тя може да подпали и морето,
Отключа ли я дам ли свобода!
Отмина вече бурята в небето,
В душата ми изви се пак дъга
Разперих аз криле и ето!
Не виждаш ли? Аз мога да летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жасмина Александрова Всички права запазени
